прозаично поглед вперил

в предверие на бездни тъмни

от студа леко потреперил

вижда призраци смътни

допир от минали души

вцепенява пръсти студени

хладно чувство в небитието пуши

смръзява всякакви емоции прокудени

вие любими мъртъвци

сте мои ежедневни орисници

спряло и умряло

се рее сърцето вяло

вее се из речния поток

с невидимия си оток

и изсъхналия си лотус

търсейки своя магнум опус

уви то е в капан, в омагьосан кръг

защото твоето е в нечий друг задруг

утрин те съзрях

и спокойно осъзнах

под меките завивки

до нежните ти извивки

че шум бушува в мойта гръд

а отвъд всяка емоция е под съд

заедно с чувства разпилени

ги заключих с мисли изхабени

в клетки изветрели

ум чист и бистър

като река Искър

стреля рязко като Магнум

пронизва хората като опиум

разрязва чужди сърца до кръв

защото вие сте сочна стръв

безсилни и немощни лежите боси, голи

там на земята като неправилни глаголи