кръв тече по врата

края отваря своята врата

въздуха в студ се спира

аромата на смърт нервите блокира

всичко е тихо и кротко

светлината застива в далечината меко

сблъсъка на немощни герои предстои

решаващата битка всички ще строи

тежестта от раменете

нищо е спрямо болката в гърдите

влачим живот недъгав

по кървав под хлъзгав

под тъмни небеса

празни от божествени чудеса

остава ни само да броим дните

запълвайки архива с цифрите

отрежи светлината и стой ниско

изпълни душата си с чувство низко

вярата в спасение отречи

любовта от очите си заличи

дрехите си в коша запали

чувствата си през прозореца хвърли

финално на моста накрая отиди

съществото от битието си изчисти

дупето ти сочно

приповдига настроението порочно

сливаме се в полунощ точно

чувствам обонянието си задочно

зная, че това е мимолетно

дори до голяма степен непочтено

но обичам да те гледам оживено

между тънки завивки за последно