спасителят в ръжта

стои под дъжда

огрят от на слънцето лъчите

търкаля бавно дните

със затворени очи

и отворени гърди

той нямо и безизразно пищи

но продължава да мълчи

търкул, търкул поел е към своя призрачен пашкул