страх ме превзе

съществото ми разтресе

когато те мернах с поглед мътен

от субстанции опиянен

в небитието кривнах

търсих и намирах

откъснатите ти части

закърпих ги с необичайно старание

измих лицето ти от всичкото страдание

и то блесна с прекрасно сияние

ах, колко е красиво

когато не е унило

болката си скрило

ах, какъв прекрасен сън е това

да се гледаш под лунна светлина

в огледало изпълнено с тъга