и ето от къде идват звуцитe
в съзнанието заспало,
ето от къде идват мислите,
които нямам сила да изкажа.
живота ми изглежда сив и сух
стоейки прав в студа с мислите си,
и затова нека започна метафорично
история, в която подходено лирично,
истината меланхолична
е даже леко лаконична.

хладнокръвен играч си ти
каквото и старо клише да дам на вкуса ти
ще е описателно и вярно
от тъмната ти коса
до цветните ти обувки и чорапи
пазещи те от всякви хорски лапи
и нека вдигнем тост
за всички тези прекрасни хора
биващи причината да ни е страх да сме себе си
същите те, криещи се в обвивката си
тези, които ни продадоха това
сегашно и любимо ни аз
не те съдя за това, което си
защото така и не съм успял
да се запозная с човека, който си
зад маската
каквото успея привидно да видя –
това е

трябва да си пазиш ядрото, разбирам
но е толкова трудно да не инвестирам
точно моят тип си
узряла и напрегната
сложна и мистериозна
изненадан съм, че не очакваш аплодисмент
най-добре е да пазя интереса си дискретен
защото усещам, че имаш дух пометен
усмивката ти е стикер предупредителен
защитаващ от грях изкупителен

пък на мен побърква ми се главата
и думите се леят през устата
изговаряйки името ти нежно
някак времето става безметежно
светът застива, става сляп
за всяка болка и всеки блед цвят