рисувам по звездите

затворени са ми очите

цапам и мажа

от изкуството не мога да се откажа

картина, багра се размазва

душата ми се омайва

плавно поглед се разсейва

контурата ти в небесата се избистря

омайна, сладка

като самодива гладка

ти си саксия

растеш в мен като фурия

на душата си ми цвят

напук на този сив свят

цял живот те търсех

от чувства се оттърсих

а ти бавно си растеше

тайно в мен градеше

любов и уют

за мен нежен приют