попивам кръвта от сакото

погледите ни се засичат

сърцето замръзва горкото

мислите ми почват да отричат

съществото ми дръзва да попита

може ли от любовта да опита

страхът от отговора

е най-силната отрова

влизаш неканена

разтапяш душата каменна

изгаряш чувствата замръзнали

вкарваш смисъл в емоциите забравени

от положително чувство избавени

събуждаш всяка клетка с трясък

придаваш на живота ми блясък

защото дишаш, същестуваш

без любов и признание да очакваш

изморен съм

да съм вглъбен

в обрат илюзорен

цветен и безцветен

въртящ се в кръг безнадежден

това съм аз

едно голямо увехнало плашило

дузини стъпки напред движи като ветрило

обаче връщайки се назад като мерило

вкусило как е съгрешило

бродя из зелената трева

пипайки с пръсти медната роса

тази дзен планинска красота

я намирам в твоята снага

и без да се замисля случайно, ей така

се влюбих в теб от ръка

без тъга се сплетоха нашите сърца

като ручея и скалната вода

затова, моля те нека прекратим нашата тъга