зейнала дупката в гърдите

прави трудни дните

изпълнени с чувства от дръзките

и мисли от мръсните

а вътре в нея сърцето

обвито в паяжини то клето

тупти и кърви

нежно опитва да промълви

ах ти прости глупако

мен в клетка затвори

да участвам в твоето фиаско

пълно с пошли актьори

спасителят в ръжта

стои под дъжда

огрят от на слънцето лъчите

търкаля бавно дните

със затворени очи

и отворени гърди

той нямо и безизразно пищи

но продължава да мълчи

търкул, търкул поел е към своя призрачен пашкул

очите ми червиви

светят със злостен блясък

в нощите пиперливи

погребвайки ви у плиткия пясък

будуват и търсят кого словестно да ощипят

да викат, крещят, да ругаят

защото до тях в ушите

се чува гласа на демоните

а те помагат истината да излезе на яве

разваляйки психическото ми здраве

в плет подредени по ред

вред с устни пропити с мед

шептите безчет

слухтите навред

с нюанс блед

и лица като слънчоглед

се движите назад-напред

глухи, неми, слепи

бездушни вълчи групи