ние двама в плен

обвити в нежен черен лен

под белия лъч лунен

се чувствам смутен

дори учудващо смирен

защото от прашен и празен

ставам верен и меден

запленен от твоя поглед чуден

се чувствам като смешен кретен

влюбен в твоята есен

изпълнена с романтична песен

пък погледа ти мръсен

там под шарения клен

от счупен ме прави нужен

тичайки по морските вълни

катеря приливите стръмни

плувам в море от случаи смъртни

и долу във водите мътни

режа артерии сънни

чистя света от душите ви мръсни

докато плавно погледа ви се стъмни

църковната камбана звъни, тънти

защото в отвъдното чакат ви скръбни

кошмари и същества нечистоплътни

затварям очи

светът ми горчи

страданието се проточи

духът е готов да подскочи

в ямата дълбока, голи

емоциите ми стенат с вопли

свеща на живота ми се топи

докато душата ми в небитието се отми

любовните валежи

тропат по гърдите като глупави младежи

слагам официалните одежди

заплитам нашите прежди

бавно повдигайки вежди

отключвам душевните палежи

и накрая прошепвам тихо своите метежи

над чашите ни пълни с вино

“мирно и стилно

ще те целуна милно и вилно

моя любима лисицо”