с палитра пъстра разпръскваш
цветове чевръсто цапаш
багри като мъниста
фокусирана като спартанците триста
създаваш своя шедьовър
на изкуството поднасяш ордьовър
с пот по челото
правиш времето спрялото
пък с многоцветните си гами по лицето
идващи от сърцето
лукаво запълваш любовта в гърнето
