tikkun olam

студ носи се из косите

докат’ вятър бавно бута дните

напомнят защо краят наближава

може би светът го заслужава

плахо той изръмжава

глухо безсилието му натежава

съдбата пък нежно обезоръжава

всяка стража, всеки ключ заключва

знай нещо винаги приключва

а друго пък започва