обиди те нещо у него,
протегна се и го погуби.
нямаше преговор, взе го
въоръжено до млечните зъби.
нямаше по-милостиво
наоколо, вчера, нагоре…
не питаше как тъй е живо,
не знаеше още що зор е.
привет, не Ти чувам гласчето.
за бог имаш крехко вратле.
уби милостта си и ето:
няма “няма”, самотник проклет.
попов
