като призрак

незабелязан и игнориран

плавно се нагласям в тъмния сумрак

да ви пронижа душите с глух замах

крайниците ви с усмивка рязах

нареждах ги прилежно на клада

палейки ви останките гледах с наслада

горящата ви кървава каскада

превръщайки се в любимата ми наслада

въображаеми пеперуди

като горящи отровни изумруди

изпепеляват се пред очите ми

замъгляват дните ми тъмни

докато емоциите оскъдни

изхабено търсят твоята топла гръд

върху която да положат изморена въображаема плът

и да излязат от омагьосания си кръг

и когато затворя очи

пак ще си представям твоите

и когато поемам въздух

пак ще си мисля че вдишвам от твоя

и когато заспивам

ти ще си първата мисъл, с която ще го правя

която ще сънувам

за която ще копнея

с която ще се унасям

и сладко в сън да се угасям

изгарям се

разпръсквам се

погълвам всичко живо

всяко лице унило

татуирам и изрисувам се

всички видими и невидими белези

покривам и раздирам се

в сплетените брези

накрая с нежния вятърен полъх

спирам любовния си дъх