полей ми душата с вино

горчиво червено руйно

да може моето тяло

да полее в кръв всичко останало

вяло и бегло

дълъг път ще поема

адските порти да открия

и сладко да тях ще се завия

кaто крепост

необятна и тъжна

търсиш своята святост

в душата си като пеперуда омайна

оставаш следа трайна

в съзнанието на всяко човече

разбъркано и объркано като гювече

опрашваш всяко вътрешно цветче

не ме искай

само минавам ураганно

причинявам щети трайно

след мен е потоп и удавяне

на чакрите ти отваряне

не тръгвай

аз ходя без следи

гоненката само ти вреди

плячката си смени

току виж тя случайно те плени

не ме чакай

идвам неканен

като буря раздухвам огньове

няма начин да бъда забравен

не строя, а разрушавам мостове

помни, най-важно е да не ме викнеш

защото видиш ли вземе да свикнеш

с осанката ми оскъдна и висока

и току виж паднем заедно в ямата дълбока

вътре сгушени без изход, без посока

през пролетта сакурата разцъфва

а лятото звездите показва

есента белязана е от луната

пък през зимата снегът трупа върху душата

и когато просто приемеш това

ще се насладиш на вкуса

на импулса от пулса

вътре в рядката ти кръв

амалгамата превръща те в огнен лъв