медитирам сам

около свещи в тъмният ъгъл там

търся смисъл астрално

губейки себе си генерално

мирис на изгорели листа

около мен призраци триста

споделят енергия

канализират моята агресия

готов отварям очи

усмивка на лицeто си личи

жаждата за кръв е призвание

тя е моето изгнание

лавандули и теменуги

обграждащи влечуги

седнал между тях

изкупувам всеки свой грях

живота ми е песен

пътя ми е все така тесен

желая да умра

да се пренеса в нечия друга съдба

но уви лутам се из таз’ тъга

като изгубена сърна

около главата ми тамян

не допуска никаква сган

пушек се разстила

поразява рецептори с всичка сила

празнотата и безчувствието са лукс

разпръсквам чувствата си като скункс

прибрам себе си зад наситения дим

да избърша поредния кървав грим

рисувам по звездите

затворени са ми очите

цапам и мажа

от изкуството не мога да се откажа

картина, багра се размазва

душата ми се омайва

плавно поглед се разсейва

контурата ти в небесата се избистря

омайна, сладка

като самодива гладка