щом си тръгнала в този есенен ден

по-добре остави слънцето и луната с мен

защото и с тях бих се чувствал в плен

вземи всички летящи птици из небето

със себе си, които кръжаха около това гето

наречено любовта ни

пък тя крехка и млада ни вини

за всички болни и прашни спомени

фокуси от скептици

заблуждават всякакви девици

с гордо изпънати гърди

любовта в дъха им смърди

задушава магии и трикове

заглушава емоции и викове

странни сте вие любовни жрици

парадокси преплитате като спици

дори и звездите да паднат като мъртви птици

мастилото ми няма да изсъхне измежду тез корици

без съмнение

въпреки цялото твое търпение

пратих отношенията ни в падение

дори и да избягам в изгнание

няма как да се откъсна от твоето страдание

безмълвно и продължително тъмно сияние

блести в очното ти витание

получавам заслужено възмездие

ни урагани, ни смог

може да ме вкарат у гроб

аз съм наркотичен херцог

поразяващ душите педагог

лекуващ всеки твои микроб

наподобявам френски биолог

проникващ в мислите ти като булдог

филолог вкарващ те в диалог

печелейки всеки облог

нямам никакъв аналог

и колкото да търсиш в твоя каталог

аз съм твоя двурог полубог