ти човече на съдбата
с върбова корона на главата
рееш себе си из росата
в търсене на красотата
намираща се измежду ръждата
скрита там под тревата
до звуците на водата
където положил съм си ръката
да ти намери главата
и да я потопи в мечтата
свързана с обвързване на сърцата
и прекратяване на тъгата
ах, тя забравена ще е горката
изпратена на заточение в пещерата
на самотата
