ако наистина аз

бях силен колкото теб

и вярвах във всичките си заплахи

да нямах тези пристъпи плахи

с молба те моля

имай малко милост и воля

не ме наранявай

нито покосявай

а както преди

просто ме обичай

страх ме превзе

съществото ми разтресе

когато те мернах с поглед мътен

от субстанции опиянен

в небитието кривнах

търсих и намирах

откъснатите ти части

закърпих ги с необичайно старание

измих лицето ти от всичкото страдание

и то блесна с прекрасно сияние

ах, колко е красиво

когато не е унило

болката си скрило

ах, какъв прекрасен сън е това

да се гледаш под лунна светлина

в огледало изпълнено с тъга

сърцето ми изпълнено с агресия и готовност

да покаже убийствена способност

да разпори твоята сган

в пясъка до морето там

да разкъса гръдния ти кош

да стъпче съществото ти не струващо и един грош

падайки изморено на колене в пясъка

то с вдигнати ръце към небето очаква трясъка

няма спасение

няма край

има унищожение

то е моят рай.

всичко започна с край

затова сърцето ми не може да изтрае

нужно му е да знае

кога огънят се превръща в лед

a ледът се превръща в огнен ред

кога викингските песни утихват

и в класическа музика се сливат

как твоите думи могат да пронизват

но същевременно да почистват

душата ми страстна

докато светът ми пред прага ти угасна