ние двама в плен

обвити в нежен черен лен

под белия лъч лунен

се чувствам смутен

дори учудващо смирен

защото от прашен и празен

ставам верен и меден

запленен от твоя поглед чуден

се чувствам като смешен кретен

влюбен в твоята есен

изпълнена с романтична песен

пък погледа ти мръсен

там под шарения клен

от счупен ме прави нужен