бледи лица

с разтреперени крака

и разклатени слова

говорещи бегло за онова

студено чувство наречено любов в това

сърце изумрудено и изпълнено с тъга

изгубено из мъгла

далеч от другите сърца

разпръснато на малки зрънца

питащо се кога

кога ли кога

ще намери твоята блага снага

за да успокои надигащата се емоционална вълна