не съм ли просто един камък

търкалящ се към пустия ти замък

блъскащ се неистово като глупав балък

в студените каменни стени с блясък

отчаяно да запали ярък пламък

тънък и дързък писък

от на сърцето стражите ти се чу с трясък

защото стрелата от моя ловък лък

прокуди всеки твои ужас ярък

полагайки началото на живота ни сладък