ти човече малко

си началото, края и амалгамата на това жалко

тяло, изгоряло и изветряло

благо, мургаво и остаряло

търсещо объркано и сляпо

твоето нежно и скъпо

телце като перце

реещо се из въздуха

като листо по вятъра, който така плавно духа

изцелявайки ми слуха