в тишината търсиш мир

спокойствието е твоя любим пир

скачаш в студения язовир

да разскъсаш житейския си синджир

погледа ти се избистя като сапфир

изплуваш на брега от кашмир

катериш стръмния баир

да избягаш мъчиш се от пустия захир

ай сиктир с тоз’ енергиен вампир

как не разбра, че не си кралица Гуиневир

нито изцеляващия скитен Митрандир

време е да прекратиш с детския си панаир