небето пълно е с облаци

ушите ми чуват само гръмотевици

понякога подозирам света потъва дълбоко

времето започва да става жестоко

в зимен сън изпада той подло

докато всички призраци пошло

прокрадват студени пръсти по мен

заключвайки душата ми в плен