ние двама в плен
обвити в нежен черен лен
под белия лъч лунен
се чувствам смутен
дори учудващо смирен
защото от прашен и празен
ставам верен и меден
запленен от твоя поглед чуден
се чувствам като смешен кретен
влюбен в твоята есен
изпълнена с романтична песен
пък погледа ти мръсен
там под шарения клен
от счупен ме прави нужен
