ти човече малко
си началото, края и амалгамата на това жалко
тяло, изгоряло и изветряло
благо, мургаво и остаряло
търсещо объркано и сляпо
твоето нежно и скъпо
телце като перце
реещо се из въздуха
като листо по вятъра, който така плавно духа
изцелявайки ми слуха
