подава се бледа блага искра

в мрака издига своята снага

пристига пред на сърцето прага

попива всичката мръсна влага

вратата му се отваря на мига

там то чака малка слаба любовна бумага

с радост би я разлистил веднага

ах, тази негова любима черна драга

с палитра пъстра разпръскваш

цветове чевръсто цапаш

багри като мъниста

фокусирана като спартанците триста

създаваш своя шедьовър

на изкуството поднасяш ордьовър

с пот по челото

правиш времето спрялото

пък с многоцветните си гами по лицето

идващи от сърцето

лукаво запълваш любовта в гърнето

тихомълком се издига

завивките повдига

ръчички протяга

очички притваря

душичка разтяга

босичко стъпва

и към изгрева се запътва

плахо и сънено се движи

докато крилцата си раздвижи

за да може с полета си да прониже

и да напълни сърцето на всеки с грижи

душата ми да не съм това копнее

виждам трудно с мене се живее

но ако заради теб се променя

какво остава от мен да споделя

защото най-трудно оцелява се когато

си патето сред жабешкото блато