oчи кафеви примигват

докато любовни стенания утихват

влажен примрежен поглед

взира се в твоя изглед

красотата ти е сияние

сладост за моето обоняние

моля те от леглото не ставай

лежи си кротко и нежност раздавай

сляп човек по улицата ходи

в скъсана торбичка чувствата си носи

влачи си снагата стара

до прашлясалата гара

тънко, тънко той пали

пламъче под мустака да се гали

свято нещо е цигарка с билки

изцелява всякви душевни горчилки

падна ли догодина

думи вечни ще оставя

ако е след месеци мнозина

хубаво ще помня, лошо ще забравя

ако другата седмица падна,

ще те прегърна сега, за последен път веднъж,

и преди да заспа завинаги до тебе,

ще бъда твоя единствен мъж

ако ли пък падна утре

не ще видим залеза отново

а ако съм паднал вече вчера…

глътка лунна светлина

събужда и същевремено приспива

чака капка добрина

докато съзнанието размива

дръж истината близко

пък лъжите дръж в себе си

докато прелиташ под луната ниско

осъзнай звяр земен си