светя в нощта като неон

задушавам въздуха като фреон

причината съм да си виждаш последния дъх

докато тичаш със страхлив дух

под кожата ти прониквам с хлад

причинявам ти студен глад

невъзможно е да се отървеш

остава ти само смъртта да призовеш

невъзможно е да ме изхвърлиш

в тъмната нощ да ме погребеш

не можеш разбери

безсмъртен съм за твое съжаление уви

търкалям мървото си тяло

във въздуха тегавина изпълва то вяло

идвам бавно за плътта ти

поглъщам вкусно стръвтта ти

цветове и чувства се сливат

по кожата ми се стичат

рамазвам ги в отровна отвара

лутам се по-дълбоко в кошмара

дъха ми рязко се учестява

ужаса мимолетно се изживява

полужив след всичко издишам

глътка свеж въздух отпивам

дните ми в нощи се превръщат

мрака и студа тялото ми поглъщат

левитирам плавно над света

търсейки твоята снага

на сърцето нужно му е да се излее

с любов теб нежно да полее

накрая празно е то

готово да скъса своето стебло