усещам бавно дните

сменям рязко жените

късам на живота страниците

подписвам сделки с жриците

на смъртта любимите

жертващи страхливите

надигам се в небесата

да ме боготворят стадата

тичам по равнина

спускам се из низина

света ми е зелен

гоня залеза червен

тичам в тъмните нощи

по пътища обградени от свещи

търся божествена чистота

обвита в нежна красота

тежка като дъжд горещ

кръвта ми тече като искряща свещ

стича се по бузите

крие тя успешно раните

добавя на лицето бойна украса

прави жесток и силен нюанса

надига се воен вик

ще горите след огнения ми трик

небето пълно е с облаци

ушите ми чуват само гръмотевици

понякога подозирам света потъва дълбоко

времето започва да става жестоко

в зимен сън изпада той подло

докато всички призраци пошло

прокрадват студени пръсти по мен

заключвайки душата ми в плен