тичайки по морските вълни

катеря приливите стръмни

плувам в море от случаи смъртни

и долу във водите мътни

режа артерии сънни

чистя света от душите ви мръсни

докато плавно погледа ви се стъмни

църковната камбана звъни, тънти

защото в отвъдното чакат ви скръбни

кошмари и същества нечистоплътни

затварям очи

светът ми горчи

страданието се проточи

духът е готов да подскочи

в ямата дълбока, голи

емоциите ми стенат с вопли

свеща на живота ми се топи

докато душата ми в небитието се отми

любовните валежи

тропат по гърдите като глупави младежи

слагам официалните одежди

заплитам нашите прежди

бавно повдигайки вежди

отключвам душевните палежи

и накрая прошепвам тихо своите метежи

над чашите ни пълни с вино

“мирно и стилно

ще те целуна милно и вилно

моя любима лисицо”

в душата ми тъга

липсва цвят, дъга

гори ми бавно плътта

стоя на ръба

май това е моята съдба

да кипи кръвта

вдишвайки дъжда

мълча и стоя в скръбта

само сганта мръсна

тлее вътре в тъканта

спира ми се дъха

слуга съм на смъртта

защото живота ми е лъжа