в душата ми тъга

липсва цвят, дъга

гори ми бавно плътта

стоя на ръба

май това е моята съдба

да кипи кръвта

вдишвайки дъжда

мълча и стоя в скръбта

само сганта мръсна

тлее вътре в тъканта

спира ми се дъха

слуга съм на смъртта

защото живота ми е лъжа

Share: