когато затвориш очи
наостряйки уши
босите ти крака се плъзгат по мокрия пясък
докато с трясък
пронизващия с енергия слънчев лъч
довежда душата ти до звезден и непосилен гърч
тогава и само тогава когато
дъждовните капки се стичат по твоето лице
и мед капе по твоето сърце
меланхоличния твой китарен риф
би разбил емоционалния ми тиф
болката би ми заглушил с тихия си взрив
