през хладните вечери

обвити от липса на сън

мисли режат кат’ еничари

сърце в глух звън

/

а слънчевите дни плахо

изкарват душата навън

докат’ лъчите галят кожата тихо

емоциите кънтят със силен гръм

/

неизбежно преплитат се те със свян

кат’ уроборос, че чак в ин-ян