през хладните вечери
обвити от липса на сън
мисли режат кат’ еничари
сърце в глух звън
/
а слънчевите дни плахо
изкарват душата навън
докат’ лъчите галят кожата тихо
емоциите кънтят със силен гръм
/
неизбежно преплитат се те със свян
кат’ уроборос, че чак в ин-ян
