аз и ти, ние, вие, те

пристъпват в мъглата

потапят се плавно в реката

да уважат този древен ритуал

без недомлъвки и скандал

поглъщам речната вода

дробовете ми се пълнят с изящна красота

и се питам “До кога?”

ще бягам от врага

до кога ще го гоня от прага

очите ми се пълнят с влага

когато сърцето ми разбере

че врагът, когото ненавиждам

съм се оказал самият аз, без да се виждам

аз съм агонията, аз съм смъртта

аз съм трагедията, аз съм греха