аз и ти, ние, вие, те
пристъпват в мъглата
потапят се плавно в реката
да уважат този древен ритуал
без недомлъвки и скандал
поглъщам речната вода
дробовете ми се пълнят с изящна красота
и се питам “До кога?”
ще бягам от врага
до кога ще го гоня от прага
очите ми се пълнят с влага
когато сърцето ми разбере
че врагът, когото ненавиждам
съм се оказал самият аз, без да се виждам
аз съм агонията, аз съм смъртта
аз съм трагедията, аз съм греха
