меланхолия идва бавно

да порази душата славно

полазва кожата в тъмнината

изстисква от живота красотата

всеки миг е илюзия

водещ плавно към деструкция

поглед смутен се затваря

докато пулса тихо изгаря

черно бяла снимка гледам замечтан

мислите вилнеят в поглед отегчен

сутрин между завивките прибран

спомен се таи в мен безценен

надигам се одрипан и раздран

готов да се боря с ден обречен

взимам молив и тефтер припрян

обсебен да напиша стих пореден

ти се мислиш за призрачно свирепа

но реално си просто нелепа

между парфюма ти и голите ни тела

там между завивките в нощта

напомнящи за спомени от бледа мокрота

стичаща се бавно по на бузите стойността

пък на моите устни липсват им всякакви думи

омръзна ми между пръстите си да държа скъсаните си струни

в тишината търсиш мир

спокойствието е твоя любим пир

скачаш в студения язовир

да разскъсаш житейския си синджир

погледа ти се избистя като сапфир

изплуваш на брега от кашмир

катериш стръмния баир

да избягаш мъчиш се от пустия захир

ай сиктир с тоз’ енергиен вампир

как не разбра, че не си кралица Гуиневир

нито изцеляващия скитен Митрандир

време е да прекратиш с детския си панаир