обръщам се завит

отвивам се прикрит

умът ми промит

се дави в мрачни размишления

относно забрава и лишения

всякакви съгрешения

стрес и погром

очакват всеки дом

в който отида

защото съм една пълна гнида

без чувства, без мисли, без страсти

оставен и забравен из дяволските власти

смисъл рядко аз намирам

над проблемите си левитирам

броя дните докато си летя

като яркото слънце светя

там в призрачната гора

стоя и по подобие на цвете раста

значението на живота си градя

вас опитвайки се от себе си да спася

на сърцето му писна

кръвта вътре в него кипна

не се търпи ваш’та сган

одрипан и одран

съм готов да прережа всяка ваша длан

да ви лиша от искрата на живота

бих ви простил с охота

защото сте поредната ми квота

ръцете горе

всички лъжи на земята

а те лъсват кат бистрото море

точно преди стрелбата

гледаш ме с поглед виновен

късно е да си невинен

съдбата си приеми

време е в гроба тялото ти да се приземи