водиш се по моди, маси

всякакви окраски

слагаш различни маски

изпъкваш като човече различно

но си се навряла в стадо безлично

безмозъчно и привично

си празно душевно хаотично

емоционално, изхабено ментално изчадие генетично

може да изглеждам груб

грозен и брадат

но знай определено всяко мое действие

си има своето тънко значение

всяка една казана и изписана дума

е анализирана от ума

пълен с небивалици и мъдрости

всякакви красоти и гадости

обаче докато живота анализирам

успявам, видиш ли, сърцето в чувствен стих да синтезирам

създадена си специално за една цел

да бъдеш на прицел

когато любовта те хване

веднага ще остане

ще си поиграе с новата си играчка

и от играчка за теб ще стане плачка

сълзите ти се ронят бавно

но няма нищо славно

в жалките ти опити

да се стараеш всички да са сити

хора всякакви

с души никакви

за да успея да изградя себе си в това общество

трябва да поема някакво вещество

интоксикиран и маскиран

стоя на тротоара мирен

бродя вечер измежду хората

да разходя тихо умората