отново жив
все така крив
с липса на срив
мощно обичам
вричам и сричам
всяка думичка
сричка
излизаща от устата
прекрачва правата
надига главата
кляка сърцето
пред погледът на детето
парчето душа
кара ухото да слуша
и момчето да чувства..
..тъга, радост
щастие и спокоиствие
чистя биполярност
изпитва
залитва
омаяно то копнее
желае и вирее
за нежния допир
водещ до душевен пир
и вътрешен мир
а същевременно
съществото пламенно
е изтръпнало и объркано
но обичано..
..толкова чисто
мистично и мистериозно
направо недокоснато
от вълни изпълнени и
преливащи с негативизъм
както и неприязън
разпостиращо и жадно
гладно и устремно
за това единно
същество
вече не мизерно
а омнисверно
представляващо
интроверно
екстроверно
парадоксално и
непременно
наше.
