студен, вятърът в косите

труден, пътят под нозите

натискаме, мракът да изгоним

рязко мястото да му припомним

тази, тиха песен на дъщери и синове

крие, сърцата ни смели остри мечове

строим, сигурно и светло бъдеще

обединени моряци отплаващи от мрачното пристанище

изнемога, чака ни в края на пътя

усетът, работата ни притъпя

натискаме, мракът да изгоним

рязко мястото да му припомним

тази, тиха песен на дъщери и синове

крие, сърцата ни смели остри мечове

създаваме, наследство трайно каменно

надигайки всичко неуморно заедно

вън ситен дъжд валеше

остро капе, но пък някак топъл

ти в леглото ми докато спеше

чу се тих любовен вопъл

утрото дойде

слънцето изгря

малкото ми сърчице

до теб се сгуши и се спря

чакам те, чакам те вече час

обикалям в кръг из нас

задавам въпроси изпаднал в транс

къде е гласът ти водещ ме до захлас

може ли страхът ми да изпадне в дисонанс

има ли как ръцете ни да се свържат в епичен алианс

препъвам се обаче в този импеданс

картите се разпръскват от мисловния ми пасианс

лутам се, падам, къде е моя баланс

губя се, пълзя, търся твоя ренесанс

а твоите нежни устни изкарват ме от тъмния ми сеанс

слагайки началото на бурният ни романс

дим пуши от цигара, паля

до клечки от кибрит, изгаря

пепел в пепелник с искри

на маса върху сервирани лъжи

клети ръце лицето скриха

да потулят безмълвно вика

очи затворени поглеждат

устни, които с думи сърцето ми подвеждат