ти човече на съдбата

с върбова корона на главата

рееш себе си из росата

в търсене на красотата

намираща се измежду ръждата

скрита там под тревата

до звуците на водата

където положил съм си ръката

да ти намери главата

и да я потопи в мечтата

свързана с обвързване на сърцата

и прекратяване на тъгата

ах, тя забравена ще е горката

изпратена на заточение в пещерата

на самотата