ти си моята утеха

водеща ме плавно към успеха

мистерия е как сърцата ни се взеха

там из коридорите на цеха

душевния, спокойният склад

изчистващ болка и всяк’ва смрад

не си тръгвай моля, остани

с мен прекарай своите дни

от мъката си се откъсни

не мога да дишам

по дяволите дори и да пиша

снимките ти гледам скришом

страха си не зная как да опиша

гласа ти в мозъка си да слушам

ми е непонятно как да отпиша

ти си там всяка заран

всеки обед, всяка нощ

главата пуши ми като тамян

докато чувствата ми набират мощ

хващам се в твоя невидим капан

цялото ми Аз е в немилост и немощ

не е лесно да е

а още по-трудно е да не е

и ако ще да не ще

няма да желае

и без да се покае

сърцето ти ще заридае

когато в хладината ми блуждае

и колкото и да се старае

болката ще го омае

докато моето до него се скатае

нищо няма да ме спре

нито фаталните щети

нито смъртните грехове

победоносните тромпети

карат немощните ми ръце

да дигат планини и комети

за да спечеля твоето сърце

бих надиграл всички актьори и поети

само и само мечтата ни да се сбъдне