омразата ми е като помитащ вятър

изпиваща кръвта ти до последния литър

страдай тихо в ъгъла негоден кадър

спирам да играя в твоя театър

заглушавам ти изкуствения оркестър

отписвам се от противния ти регистър

приключвам играта на хитър Петър

и с моя крив, раждив остър сътър

ще издалбaя в тялото ти изкусен шедьовър

обичта ми под завивките

ще ходи плавно по извивките

на нежното ти тяло

по личицето ти заспало

горящите ми устни

ще оставят следи за възрастни

когато нощта е най-тъмна

очите ти ще зърна

тогава бавно ще се потопим

и душите си ще разтопим

сам в тази стая

се старая

да ти призная

че любовта ни е колая

с нея всичко мога да изтрая

всичките ти тайни желая да озная

вплели пръсти да си намерим заедно края

и старините ни да се пренесат в рая

придружи ме без тъга

хванати заедно през ръка

дa отидем до избелялата дъга

тичайки плавно из снега

жарта да кипи в кръвта

да намерим на любовта прага

допирайки нежно снага

на душевната върба