подари ми нощи

които да забравя

подари ми спомени

които времето да събаря

подари ми целувки

от които сърцето ми да изгаря

подари ми чувства

с които душата ми да се разтваря

подари на самотата ми края

и нека любовта да ни е колая

прекалено аналитичен

към себе си критичен

съм въвлечен в привичен

свят изпълнен с рай цикличен

намиращ се у винена бутилка

замъгляваща ужасяващата чернилка

пред плаващият ми поглед

яхти и кораби с изглед

вътре се намират

и душата ми прибират

пуша и пия

боря се със себе си да заспя

от никого не се крия

не желая болки и драми да търпя

заключен съм в затвора на съзнанието си

със знанието си не мога да се освободя

да намеря в живота призванието си

и да открия красотата в заточението си

помня

намерих те със спукана броня

там измежду звуците скрита

под болката си покрита

опитах се да те издърпам

но не успях и започнах да се оплитам

мина време, години се изнизаха

хората сърцата ни пронизаха

и се появих отново

да те издърпам наново

този път, след дълъг път

успях да издърпам твоята плът

до своя нежен кът

да те прегърна и завия

и нещастието ти да убия