когато затвориш очи

наостряйки уши

босите ти крака се плъзгат по мокрия пясък

докато с трясък

пронизващия с енергия слънчев лъч

довежда душата ти до звезден и непосилен гърч

тогава и само тогава когато

дъждовните капки се стичат по твоето лице

и мед капе по твоето сърце

меланхоличния твой китарен риф

би разбил емоционалния ми тиф

болката би ми заглушил с тихия си взрив

като обвивка на моето минало аз

или по-скоро обвивка на обвивката на миналото аз

бродя из пороя

и се старая да не излизам от строя

това празно сърце не е мое

не съм ядосан, че го притежавам

всъщност съм ядосан, че го притежавам

защото пълното отиде в името твое

изгуби се нейде из росата

дълбоко в гъстотата

на тревата

пролет, цветове, листа

толкова любов и щастие у вашите сърца

писва ми да ви гледам и усещам

аромата да ви попивам

противно е разберете

по-добре се приберете

изкуственото оставете

защото не видите ли може

дори е много възможно друже

някой да вложи внимание

и да ви причини трайно страдание

бледи лица

с разтреперени крака

и разклатени слова

говорещи бегло за онова

студено чувство наречено любов в това

сърце изумрудено и изпълнено с тъга

изгубено из мъгла

далеч от другите сърца

разпръснато на малки зрънца

питащо се кога

кога ли кога

ще намери твоята блага снага

за да успокои надигащата се емоционална вълна