фермани дори да напиша

пак ще те търся из уличната киша

стълбица в нощта катеря

гръдта да ти намеря

да придърпам нежно тяло

до лице изморено и от болка смляло

всякакви надежди и прищявки

ела, направи му любовни справки

запали по кожата всички мравки

да пълзят готови за всякакви заигравки

живота ми спря

скъса ми се сърцето

не мога да летя

затова съм ядосан на небето

дъжд вън тихо си ръми

крие успешно крокодилските сълзи

в облаците бушува и гърми

края към мен нежно си пълзи

две сърца туптят в таз гора

две ръце се намират в късната зора

подвещащи усмивки в тъмнина

придърпват те към опасна дълбина

думи неизказани се губят в небитие

чувства преливат из туй’ битие

не знаеш къде започва тъжната трагедия

обаче лесно разпознаваш края на таз’ комедия

изход за бягство няма

засадата не е измама

отчаяно търсиш промяна

надигнал си ръце в отбрана

в непрекъсната борба изпадаш

без да мислиш живота си залагаш

имането си в името на победата даряваш

обаче неизбежно и все така сигурно залязваш