в седем сутринта

мозъка ми тича из зелени поля

всичко се изкривява

любовта не прощава

а наркотика опиянява

болката се преживява

пък когато света замръзне

да живея ще ми омръзне

като Икар

внук на прабългарски цар

до слънцето летя

във въздуха горя

немощ и нищета

оставят дирите ми в нощта

без никаква страст и красота

търся да унищожа всяка капка вода

губя контрол

живота ми е хаос и баскетбол

всичко се върти

нищо не се търпи

в окови и въжета

колелото на късмета

без късмети

всяка надежда тук оставете

тънка е линията

непропорционална е визията

златното сечение се сече

борбата на омразата с любовта от векове вече

изкарва всичко извън строя

житейски е побоя

в края светлина няма

само бегло се забелязва горяща слама