в душата ми тъга

липсва цвят, дъга

гори ми бавно плътта

стоя на ръба

май това е моята съдба

да кипи кръвта

вдишвайки дъжда

мълча и стоя в скръбта

само сганта мръсна

тлее вътре в тъканта

спира ми се дъха

слуга съм на смъртта

защото живота ми е лъжа

бягам, бягам вече час

не те намирам и съм в бяс

паля фас след фас

гледам съсредоточено в скрития си компас

къде си мой любим пегас

къде е допира ти водещ ме до захлас

усещам прокрадва се в мен ишиас

изпадам в неочакван ужас

със сетни сили отварям прашлясалия атлас

да намеря изход от този импас

в тоз’ миг чух твоя меден глас

изпари се всяка болка, всеки страх завчас

и самотното ми аз

се пресъедини към романтичното нас

похлупака на главата

и с юмруци в стената

преминавам като призрак

никакъв жив признак

не е готов за ударния знак

коля, режа, мажа, беся

бързо ще ви отнеса

в тъмни, хладни, мокри бездни

където ще душа душите ви с дни

и всичките ви сополи, сълзи

ще са забравени като увехнали брези

казаха: преглътни този хап

и бъди погълнат от неистовия трап

това е просто поредния етап

а пък в мен: всеки рецептор се затапя

и вече болката не мога да захапя

поглед, визия се разкапя

и в цветен сън всичко ми се потапя